Автори: Магда, Фрея, Сесилия Хюстън, Мандрагора

Имало-нямало много време - в една гора живяла драконова щерка - Медената ламя. Тя била медена, защото цветът на люспите и бил меден. Баща и, драконът, бил с екзотичен произход...Чувало се, че неговият род бил от далееечната Индия. Бил черен на цвят, наричали го за по-кратко ЦингоХал.
А майката била толкова ослепително златна ,че всички били заслепени само от появата и ...
(протовоположностите се привличат )
Цинго Хал заповядал на всички да се сберат в тронната зала...барабар с Медената ламя Спаска (майка и отдавала предпочитание на българските традиции). Когато в залата долетели всички лами и дракони от близо и далеч..
дошъл и най-търсеният ерген от околията.Спаска ахнала при вида му - влюбила се моментално.Обаче баща й вече бил отредил за кой хал-осник ще я жени... и разбира се той бил всичко това, което тя не харесвала в един дракон. Изпепелявал всичко за щяло и нещяло, дори си позволил да опожари любимата и поляна, където тя толкова обичала да си играе нощем със светулките...
Стара познайница на ламята й подшушнала как да се отърве от този хал-осник - баща й да издаде декрет всеки дракон о вред веч да не хвърля огън и жупел...Който не се стърпи - ще го прокудят в земята на хората (всички били чували за тези ужасни чудовища, но нито една ламя не ги била виждала)...Хал-Мангал (избраният от царя годеник)....бил толкова горделив, че цялата тази работа му се сторила много смешна и докато се опомни, избухнал в силен смях...а от устата му излезли искри. Моментално пред него се появило кълбото, отвеждащо до другия свят...
В очите на Спаска се появила надежда, че ще прогони така нежелания Хал - Мангал през девет планини в десета, но и за нея имало условие от иначе любящия и, но строг и справедлив баща... да го последва в онази страшна страна с ужасни хора ако Хал-Мангал успее да промени на поне един от тях сърцето...
И пльос - Хал-Мангал се озовал в света на хората. Изведнъж пред него се изтупанчила една принцеса и се развикала, че иска да я изяде. Горкият Хал-Мангал така се стресирал при вида й, че припаднал. Наобиколили го цялата махала (ромска), а най-смелият взел една гега и го побутнал. Оня не мърда! Веднага малките мангалчета започнали да го разфасоват люспа по люспа....за желязо...
И веднага им намерили приложение - да облепят къщата в махалата, че да заблести. Да се откроява. Така и така ДАНС са в Игнатиево и няма да ги забележат... Но принцесата погледнала огромния безсилен змей и казала на завален български:
- Бенатова джанъм с гръмотовна скорост ще извикам и мистерията за люспите ти за миг ще разплете!
Докато профъфляла това циганската принцеса иззад храстите изскочил не кой да е, а известният надлъж и нашир принц Запъртък...
(мааалии сега и ке замириса)
( яйца и зеле ял човека )
(пък май и бобец за закуска)
Той си сложил физиономията на опулен глупак. Направил две резки крачки и се спрял. Погледнал "умно" дракона и казал:
- Това, братя мангали, е нашия човек от КТБ, той ще ни научи как се крадат милиони... Дайте да го съживим и нахраним, че голем удар ша ни разкрии и голем банкет шъ спретнем...
Затюхкала се Спаска - ако КТБ изтряска, Хал-Мангал ще царува и на него тя ще му робува..та пуснала донос срещу Хал-Мангал до баща си. Той погледнал в кристалната си топка и видял, че Хал-Мангал лежи сред тумба цигани и си помислил, че ще издаде тайната на КТБ. Тогава Цинго Хал решил да прати дъщеря си Спаска там... Натъпкал я в сферата, водеща до другия свят и хооп - Спаска в махалата. Веднага я налазили познатите ни малки дечица с бързи пипала. Медната Спаска се шашнала.... И сериозно притеснена за люспите си, се провикнала с все сила:
- Оолеее маййкоооо! Тоз Хал-Мангал без люспи никак халосник й се не видил... Плюнала на него и той се запалил. Чаветата се разбягали с писъци, а принц Запъртък грабнал принцеса Зюмбюла (така и било името) и...
(интересно потекло ще се получи )
тръгнал към баира.Обаче Зюмбюла била тюфлек- дебела, едвам я носил:
- Слазяй ма, Зюмбюло, няя та носа тука пйет килуметръ, ама...ааа ха! Станала си двестъ тона, ша ми изкривиш гръбначния стълб...
Паралелно на другия баир таман опомнилият се Хал-Мангал погледнал тъжно малките злобни ромчета и обърнал тъжните си големи очи към Спаска, в чиито люспи следобедното слънце отразявало лъчите си. Зажумял и и казал:
-    Дека са ми люспите?
Спаска отвърнала:
-    - Ти, мискинино, още ли си жив? Не изгоря ли в моя огън? Люспите ти най чавета ги взеха и с тях къща си облепиха. От тях ходи си ги търси...
През това време Зюмбюла и Запъртък
(вече съжалявали за кокошките дет крали и яли да не би да ги хванят с плячката)
..тежко се носели по хълма.Зюмбюла пръхтяла като свиня майка, а Запъртък от напрежението изпуснал в гащите.
И тогава между тях пламнала любовта...
Решили да се вземат и да се заселят в циганската махала. Междувременно Хал-Мангал отново припаднал, но този път смъртоносно.....миризмата от хълма не му понесла и предал Богу дух. Нашата булка - младата ламя - това и чакала....Върнала се в нейния свят и вече можела да се омъжи за... видния драконов ергенин. От няма какво да прави, Цинго Хал дал благословията си и Спаска се омъжила и заживяла щастливо.  И разказвала на своите внуци за циганската махала, а също и за Запъртък и Зюмбюла през сълзи на умиление...
Нейният възлюбен обаче твърдял, че тези приказки за света на хората били бабини деветини... Още от тези времена е приказката "Замириса ми на Запъртък", която и до днес се предава от уста на уста и от ламя на ламя...